12.04.2008 г., 9:12 ч.

Тъмна душа 

  Поезия
1188 0 0

И отново наранен
Бавно погубваш всеки мой ден
Плътно обгърнат от черна мъгла
Всъщност това е твоята душа
Чуваш ли сърецто ми как крещи
Изпълнен съм с грешни мисли
А навън силен дъжд вали
Небето мощно пак трещи
Гръм пада на земята
От облаци скрита е луната
Болката ми усети небето
Разбушува се даже морето


Махни се от мен, изчезвай
Какво да чувствам не ми нареждай
Задушавам се от теб, само ме подтискаш
Пречиш ми, мразя те, спри да ме притискаш
Не ме ли чуваш, махни се
От живота ми изпари се
Не те понасям близо до мен,
когато си тук ад е всеки ден


Дупка, яма, липсва, няма я
Не е тук, просто я няма
Любовта между нас отдавна се изпари
За мен, моля те, вече не мисли
Разкъсваща болка, гърч и печал
Страдание и мъка стига съм търпял
Празни очи, тъмнина, пустота
Горещи сълзи, тишина, самота
По-добре болка, когато съм сам
Отколкото ти да ме пращаш там
В онзи ад, в който живеех
И тогава само за теб копнеех


Махни се от мен, изчезвай
Какво да чувствам не ми нареждай
Задушавам се от теб, само ме подтискаш
Пречиш ми, мразя те, спри да ме притискаш
Не ме ли чуваш, махни се
От живота ми изпари се
Не те понасям близо до мен,
когато си тук ад е всеки ден

 

 

Псветено на bubu ;P~

 

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??