11.04.2006 г., 1:58

тъмна празнина

799 0 2
усмихнах се,
засилих се,
и скочих,
летя,летя
като птица над поля,
нопадам на тази твърда земя,
като птицата,
летяща над поля,
само че сега,
без крила.
и няма смях,
и няма страх,
и няма прах,
всичко изчезна с един замах,
в тунела мрачен влезнах,
седнах и заплаках,
тук няма светлина,
както бога обеща,
само зловеща тишина
ме обгръща
в тази тъмна празнина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тарададам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...