Не искам повече да те намирам.

Веднъж те познах и сгреших.

Сега те търся в хиляди лица.

И все не си ти, не си ти, не си...

Не искам повече да те намирам.

Искам търсенето да не спира вече.

Всяко вглеждане в очите е надежда.

Всяка надежда се оказва грешка.

По тоя път искам вечно да вървя.

Искам да те виждам в безброй очи.

Минаващи с безразличие край мен.

Защото не си ти, не си ти, не си...

Никога вече няма да те намеря.

Веднъж те преживях и ми стига.

Сега те търся в отминаващи следи.

И знам, че си само спомен неизтрит.

Сега се вглеждам във всеки поглед.

Отминават ме разсеяно чужди очи.

Още те търся: значи още съм жива!

И се моля: дано не си ти, дано не си...