4.04.2021 г., 0:18

Търсене

623 0 0

Не искам повече да те намирам.

Веднъж те познах и сгреших.

Сега те търся в хиляди лица.

И все не си ти, не си ти, не си...

 

Не искам повече да те намирам.

Искам търсенето да не спира вече.

Всяко вглеждане в очите е надежда.

Всяка надежда се оказва грешка.

 

По тоя път искам вечно да вървя.

Искам да те виждам в безброй очи.

Минаващи с безразличие край мен.

Защото не си ти, не си ти, не си...

 

Никога вече няма да те намеря.

Веднъж те преживях и ми стига.

Сега те търся в отминаващи следи.

И знам, че си само спомен неизтрит.

 

Сега се вглеждам във всеки поглед.

Отминават ме разсеяно чужди очи.

Още те търся: значи още съм жива!

И се моля: дано не си ти, дано не си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...