Търсѝ ме сред цветята и звездите,
не ме търсѝ, където си ме срещнал,
вглеждай се на другите в очите.
Осъзнай, че вече съм далече.
Далече съм от думите лъжливи,
от навика да нараняваш с поглед.
Далече съм от твоята фалшивост.
Отивам си, за да ме забравиш!
Търси ме във ума си и сърцето,
което не успя да притежаваш.
И ако някога със теб се срещнем,
просто подмини, не поздравявай!
Търси ме в книгата, която ми прочете,
ако ме видиш в редовете, пак ела.
И ако имаш малко смелост,
напиши сам своята съдба!
© Антония Станчева Всички права запазени