12.10.2006 г., 22:20

Търси се

1.2K 0 8

Ще срещна ли, Боже, кажи ми,
човек като мен, човек с душа?
Която може да обича,
която също като мене търси топлина?
Аз искам любовта си да раздавам,
но страх ме е, че отново предадена ще бъде тя...
А тя това не заслужава,
защото едничка цел й е да дава радост
и да топли нечия ръка!
Защо захвърляте я, мачкате,
защо не спрете...
Тя толкоз страда - ваша е, вземете...
докато все още може, докато все още иска
да дарява усмивки по вашите лица!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Ботева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....