vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
22.06.2008 г., 1:01 ч.

Търся си вяра сред вятъра 

  Поезия
661 0 12

Тихо залязох. Усмихнах се.

После удавих си спомена -

някога страст съм била,

друг път сълза неотронена.

Твоята кожа е вятърът.

Значи си призрак. Невзрачен.

Нямам потайности в скобите.

Често заспивах прозрачна.

Нямам и страх от присъствие.

Гола минавах в средите.

През тъмнолилавите месеци.

Страшно кървяха ми дните.

Мъчно разделях се с плътското.

Влизаше в мен безболезнено.

Значи си призрак. Усещам и...

твоя съм клетва веществена.

Зная, че утре ще грейна

с диво сияние. Лудост е.

Пак като смърт ще се кича.

Тиха, ще кресна, озъбена.

После ме срещай. Безименна.

Нямам си кожа, а костите,

дето ги гложди посредствено,

теб заобичаха простичко.

 

 

Нямо показах ти себе си.

Чиста. От слепи изплакана.

Всъщност съм призрак.  Не виждам и...

търся си вяра сред вятъра.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??