Убиец на любов...
Обичаш ли, когато падне мрака
и нежни думи ти на някой друг мълвиш,
да срещнеш онзи, който те обича,
който някъде те чака
и без жал, без капка милост да го нараниш?!?
Обичаш ли и младите сърца да нараняваш,
обичаш ли? Обичаш ли да ги боли?
Не ти тежи и с лекота ги унижаваш,
убиваш чувства, изгасяш искри...
Убиец си... убиец на любов,
да пръскаш омраза навред обожаваш...
За чувства истински не си готов...
И само болка, само това заслужаваш...
Мразя те!!! Не си ми безразличен,
във мен бушуват имена...
Тебе помня, ти направи живота ми безличен
и чудя се каква ли болка да ти причиня...
Аз знам, убиецо, не съм поредната
и мен не ще забравиш,
аз знам, любовта ти към мен не е погребана,
ти в себе си още я пазиш...
Молиш ме, страннико, при теб да се върна,
моли ме... но отдавна спрях да те чувам,
любовта ми в презрение силно превърна,
сега с нож в ръка в съня ти нахлувам...
Mолиш ме...но как да вярвам на един убиец,
молиш ме,защото ме обичаш...
молиш ме,но как отново да обикна кръвопиец...
не ще ме размекнеш дори и името през сълзи да изричаш...
Сърцето ти безмилостно аз ще пробода,
но този път за мен няма значение,
защото аз заслужавам своя свобода,
а ти заслужаваш само презрение!!!
и нежни думи ти на някой друг мълвиш,
да срещнеш онзи, който те обича,
който някъде те чака
и без жал, без капка милост да го нараниш?!?
Обичаш ли и младите сърца да нараняваш,
обичаш ли? Обичаш ли да ги боли?
Не ти тежи и с лекота ги унижаваш,
убиваш чувства, изгасяш искри...
Убиец си... убиец на любов,
да пръскаш омраза навред обожаваш...
За чувства истински не си готов...
И само болка, само това заслужаваш...
Мразя те!!! Не си ми безразличен,
във мен бушуват имена...
Тебе помня, ти направи живота ми безличен
и чудя се каква ли болка да ти причиня...
Аз знам, убиецо, не съм поредната
и мен не ще забравиш,
аз знам, любовта ти към мен не е погребана,
ти в себе си още я пазиш...
Молиш ме, страннико, при теб да се върна,
моли ме... но отдавна спрях да те чувам,
любовта ми в презрение силно превърна,
сега с нож в ръка в съня ти нахлувам...
Mолиш ме...но как да вярвам на един убиец,
молиш ме,защото ме обичаш...
молиш ме,но как отново да обикна кръвопиец...
не ще ме размекнеш дори и името през сълзи да изричаш...
Сърцето ти безмилостно аз ще пробода,
но този път за мен няма значение,
защото аз заслужавам своя свобода,
а ти заслужаваш само презрение!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
