25.09.2007 г., 9:25

Убий ме нежно

2.6K 0 22
Убий ме нежно.
Заслужавам.
Аз нежна съм,
и мила,
и добра.
Окови грешни
приковават
душата ми
във страст
и грях.
...
Рани ме вече
с любовта си.
Със пламенна
надежда
ме зовеш.
Убий ме нежно
във страстта си.
В страдание
и болка
от копнеж.
...
Убий ме много,
много нежно.
В безумна жар
ме изгори.
Аз заслужавам,
ах, как заслужавам
от любовта ти
пламенна
да ме боли.
...
Наказвай ме.
Наказвай ме жестоко.
Мъчи ме,
нека ме боли.
Изгаряй ме,
да тръпна във безумна болка.
Мечтаното страдание
си ти.
...
Приемам всяко
твое
наказание.
Обичам те,
когато
ме наказваш
ти.
Затуй обвий ме
в себе си,
в страдание,
за вечност.
А аз ще ти
разкажа
как боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен стих и страхотни коментари-направо ме разбиват отвсякъде!Красиво убийство от любов пожелавам на всички и аз-И НА ТЕБ НАЙ-ВЕЧЕ!
  • невероятни стихове...

    нежни и прочуственни и те карат да се разтопиш като сладолед като ги четеш...
  • Ами и ти всъщшност изгъделичка моята... Ролята на муза... благодаря, поизчервиха ми се краищатата на ушичките добре, че не си личи от маската ми (на муза
  • Изгъделичка ми фантазията с това домино та написах нещичко Тоест - яви ми се в ролята на муз
  • Червени точки... за предпочитане е пред черни, или? Ако се съди по снимката ти, едва ли... е нужно да носиш маска...но с венецианския бал ме спечели... дори се сещам точния класически дизайн на доминото, за което говориш....

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....