Удавени в суета
Удавихме се в суетата си...
Потънахме във глупавото его.
Започнахме да браним с теб делата си -
подвластни пак единствено на него.
Изкарахме на показ всичко пошло.
Заливахме се с хули и сплетни...
Подхвърляхме хапливи забележки
с надеждата да станем по-добри.
А истината... Истината свята -
набиваше се в нашите очи...
Пробождаше безжалостно душата.
От истината винаги боли...
Затворихме очите си за нея.
Превърнахме се в зрящ слепец.
Суетно си обкичихме главите
с изплетен от лъжи венец.
А суетата бавно се просмукваше
във вените ни. И във същността.
Ограбваше духовното в душата,
но с теб суетно пазим все честта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Василева Всички права запазени
