9.12.2009 г., 14:25 ч.

Удавени в суета 

  Поезия
868 0 11

Удавихме се в суетата си...
Потънахме във глупавото его.
Започнахме да браним с теб делата си -
подвластни пак единствено на него. 

Изкарахме на показ всичко пошло.
Заливахме се с хули и сплетни...
Подхвърляхме хапливи забележки
с надеждата да станем по-добри.

А истината... Истината свята -
набиваше се в нашите очи...
Пробождаше безжалостно душата.
От истината винаги боли... 

Затворихме очите си за нея.
Превърнахме се в зрящ слепец.
Суетно си обкичихме главите
с изплетен от лъжи венец. 

А суетата бавно се просмукваше
във вените ни. И във същността.
Ограбваше духовното в душата,
но с теб суетно пазим все честта...

© Веселка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Белла, Вилдан, Галя, Иван, Роберт - Благодаря ви, Приятели!
  • ...Суетно си обкичихме главите
    с изплетен от лъжи венец. ... !!!

    !!!

    Много добър стих!!!

    Поздравления!!!
  • Омагьосваш!
    Поздрав!*
  • Поздрави,страхотно е!
  • !!!
  • Права си, Руми! Доста често робувайки на тези плевели, пропускаме много съществени моменти...и дори не забелязваме, че сме ги пропуснали...

    Благодаря ти!
  • И мен тази тема много ме вълнува. Затова ме докосна стихът ти. Дълбоко! Честта, егото, суетата - все плевели в градината на душите ни. Поздрави!
  • Доре, Роси, Веси, Виктор, Валя-Ивон, Ангел - Благодаря ви приятели!

    Ангел- Да, пясъчните кули много бързо рухват, оставяйки горчив привкус след себе си...
  • "От истината винаги боли...
    Затворихме очите си за нея.
    Превърнахме се в зрящ слепец"
    Знаеш ли, че е точно така - често не искаме да приемем очевадното...и си строим замъци, кули...
    Замисли ме, Веси!
    Поздрав за хубавия стих!
  • Всеки "Аз" е себичен...
    Поздрав за проникновението!
  • жестоко!
Предложения
: ??:??