Велики хане Аспарух,

защо забил си меча тук?

През зимата студът е сух,

да беше малко по на юг.

От север вятър щом завей,

настъпва зимен ад без край.

И няма слънце да погрей,

и тъй, без радост, чак до май.

Ала за сметка на това,

когато пролет пукне, пак

запретваме ръкави два,

на нивата сме чак до мрак.

Садим домати, чесън, лук

и златно жито тук расте.

Земята, знаеш, иска плуг,

молитва само тя не ще.

Наесен лозето берем,

че виното е Божи дар

и пием жадно, без да спрем

от сутрин рано и за цяр.

Велики, тук е земен рай,

но идва зима, студ и сняг,

а вятъра не ще се трай.

За юга сещаме се пак.

Защо вали? Защо пече?

На друг пък слънце му блести.

Угода няма, знаеш, че

такива отпреди сме си.

    Златко Станоев