Улица на мечтите
Стоя.
На прага на зрелостта.
На улица "Питанка".
Разминаваме се,
не си казваме здрасти.
Друг пък ми маха усмихнато.
Познати, приятели,
какво с вас ни свързваше?
Едните въпроси,
все много тревожещи,
с които се борихме?
Или "младините", зелени и искрени,
които избягаха?
Така чакам сега, и копнея да чуя.
За нашите идеали, за вашите мечти.
Кажи, брат, как си го представяш?
Голям и забързан, или както на спирката?
Светът ни е непознат,
нали в наш израснахме...
Кажи ми, да чуя...
Не малко оплетено
сега е съзнанието,
и търся съвети, чужда гледна точка -
за да "избистря" своята.
А ти помниш ли ме?
Подари ми надежда
и от твоята мечта да вкуся.
Чакането продължава,
навярно не спира.
Дали автобуса или мечтата - ще чакаш!
След години пак ще се срещнем -
но чия ще е сбъдната?
21.12.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Кънчева Всички права запазени
