„Улица последна“

Дали селото запустяло, бедно,
забравено от люде, Бог и „цар“,
единствената улица –„Последна“,
от черквата - до края на света
минава права, без да се прекръсти
край стария, порутен божи храм,
във който някога аз бил съм кръстен,
а днес останах пред олтара сам.
Светците тук отдавна са разпопени.
Отместват гузни погледи встрани,
а слънчев лъч, като желязно копие,
в черковната стена стърчи забит.
Оттук ли трябва прошка да измоля -
разкаян, дезертирал емигрант,
или от тези беловласи хора
дарили с вярност своята земя?
Ограбени и бедни, изоставени,
отречени дори от свой отрок:
„Ненужни, безполезни за Държавата,
омесени от калпаво тесто.“
Вън „Улица последна“ е разтлала
следи по снощния нападал сняг -
посестрима на нова магистрала,
но само със единствен пътен знак.
И водят ме във този ден навъсен
в една посока снежните следи -
там, дето спят под сянката кръст
и техните, и моите деди.