УМОРИХ СЕ
1.5K
0
34
Вече минаха десет години
и угаснаха десет лета.
Знам, че трябва със теб да празнуваме,
но какво ще си спомним сега?
Спящи мигове, неми каданси
на трептящо-семеен екран.
Остаряла съм вече... от скитане.
И дали да се радвам?... Не знам!
Изживявах те бързо... бледнеех.
И прощавах за всичко... не питах.
Все без време за обич копнеех,
но с крещящ егоизъм се сплитах.
Все по-малко се чувствах... умирах
и от страх измълчавах обидите.
В черни нощи до бяло се взирах
и те търсех в герои... от книгите.
А сега се топя в менемразене.
Да те съдя - дори и не смея.
Уморих се до болка от лазене!
Уморих се... за теб да живея!
и угаснаха десет лета.
Знам, че трябва със теб да празнуваме,
но какво ще си спомним сега?
Спящи мигове, неми каданси
на трептящо-семеен екран.
Остаряла съм вече... от скитане.
И дали да се радвам?... Не знам!
Изживявах те бързо... бледнеех.
И прощавах за всичко... не питах.
Все без време за обич копнеех,
но с крещящ егоизъм се сплитах.
Все по-малко се чувствах... умирах
и от страх измълчавах обидите.
В черни нощи до бяло се взирах
и те търсех в герои... от книгите.
А сега се топя в менемразене.
Да те съдя - дори и не смея.
Уморих се до болка от лазене!
Уморих се... за теб да живея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
