9.02.2007 г., 17:32

Умри

1.1K 0 4
Ти,красавецо от лед,
умри ти,предателю безчувствен!
Умри - какво направи с мен?
Умри,както погуби моите чувства!

Умри, но болката не ще погубиш,
онази болка, що във мен пося,
онази глупава, безумна страст, която
ме кара да треперя досега!

Умри и нека с теб загине дързостта ти
да разбиеш моя подреден живот,
подмами ме с емоции, за мене непознати,
луда ме направи от любов!

Умри, но не ще те аз убия,
макар заслужил да си го напълно,
не ще успея спомените да изтрия,
до днес с любов сърцето ми е пълно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако поне един беше прочел докрая написаното, щеше да разбере ,че е написано в състояние на афект и че в последния стих признавам , че макар човека много да ме е наранил,аз все още го обичам.Просто трябва да си го изпитал за да го разбереш.
  • е това е вече прекалено!
  • Може ли такава отмъстителност?! Рано или късно всичко се връща, но нали затова сме хора, да си прощаваме...
  • Хубав стих, но не бъди толкова жестока!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...