9.02.2007 г., 17:32 ч.
Умри
Ти,красавецо от лед,
умри ти,предателю безчувствен!
Умри - какво направи с мен?
Умри,както погуби моите чувства!
Умри, но болката не ще погубиш,
онази болка, що във мен пося,
онази глупава, безумна страст, която
ме кара да треперя досега!
Умри и нека с теб загине дързостта ти
да разбиеш моя подреден живот,
подмами ме с емоции, за мене непознати,
луда ме направи от любов!
Умри, но не ще те аз убия,
макар заслужил да си го напълно,
не ще успея спомените да изтрия,
до днес с любов сърцето ми е пълно...
© Мария Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ако поне един беше прочел докрая написаното, щеше да разбере ,че е написано в състояние на афект и че в последния стих признавам , че макар човека много да ме е наранил,аз все още го обичам.Просто трябва да си го изпитал за да го разбереш.
-
е това е вече прекалено!
-
Може ли такава отмъстителност?! Рано или късно всичко се връща, но нали затова сме хора, да си прощаваме...
-
Хубав стих, но не бъди толкова жестока!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
