Усещане
Дъждът се стича бавно по моите ръце
и търся аз твоето лице,
но трудно сред тълпата намирам те.
Разсейвам се и губя те за кратко,
но ето идвам, близо съм почти,
сърцето ми отново почна да тупти.
Край мен летят тълпи от хора,
за миг замислям се, но няма време,
поглеждам, времето не спи.
В здрача виждам нежен силует,
очакващ ме с очи, изпълнени с надежда,
да я стопля с любовта си тъй гореща.
Но смелост не намирам аз,
да приближа, да заговоря,
не мога със себе си да се преборя.
И ето случи се, уви,
дъждът поспря за миг и си отиде ти,
жената на моите мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ян Тра Всички права запазени
