19.03.2015 г., 10:43

Усещане за пролет

574 0 3

Пролет свенливо наднича,
леко примигват мъглите.
Бавно сезоните сричат
думи, в очите ни скрити,
мисли, обвити в уплаха,
болки, догарящи тихо...
Устни свенливо се сляха,
влюбени пак си простиха.
Корени хищно се впиват
в крехката плът на земята.
клоните пръсти извиват,
слънце се блъска в стъклата.
Бавно допивам до дъно
чашата зимна горчилка.
Птица в небето се спъна,
после с крилете си сгъна
студената бяла престилка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...