30.09.2007 г., 13:30

Усмивка

977 0 3
Усмивка
Живота е низ от усмивки с много радост и много тъга.
Усмихна ли се и ... нещо все се обърква...
Поемам риска, все пак и усмивката грейна,
отсреща като огледало отговори ми друго лице,
продължавам, не спирам и .... надеждата разтуптя моето сърце.
Подавам ръка, отсреща подаде ми друг, породи се нещо...
засмивам се бързо с глас, сълзи, напират в очите ми...
Какво ли ме чака? Усмихвам се с много радост и много тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дида Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...