Утрин...
Утрин…
Морето се приготвя за деня.
Воалът на изплувала мъгла
във дълбокия си скут прибира.
Облича се в кобалтовосиньо,
очите си в слънчево гримира
и наднича през далекогледа –
с любопитство изследва Всемира.
Но суетнята хорска го ядосва,
гребенът на вълните му изостря,
отприщва мигом бурната му ярост!
Опитва да я удържи – напразно…
Не траят подивелите талази.
Те – конница от атове, препускат,
а дребното трепери и се пази.
Утрин е, все още…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
