13.01.2011 г., 12:31 ч.

Утро 

  Поезия
418 0 8
Светът се разбужда тъй чист и красив,
разкършва плещите  засмян, мълчалив.
И пуква зората, здрачината редее,
а Изтокът в пурпур полека светлее.
И мигом препуска табун буйни коне,
а в тежки доспехи незнайни ездачи
пришпорват ги твърдо в избрания път.
Струи светлината и лумва животът,
Светът се събужда тъй чист и щастлив!

© Ангел Филипов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??