За какво си мислиш, сърце, когато очите отворя?
А, вие, очи, когато със слънцето заговоря?
Ах, вие бедни уши! Какво да направя, когато ТВ-то говори?
Да не чувате как света се руши, а човекът с истината спори?
Утро е! Че го виждам благодаря на Бога!
Но, горчилката в устата, да изчистя не мога!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени