5.09.2007 г., 14:32

В бездните на любовта

1.3K 0 1
Във живота е така,
две души се разделят
и след това ръка в ръка
чувствата си пламенно споделят.

Но ето как в сълзи и мечти
злорадо злото бди,
дълбока бездна то гради
за две измъчени души.

Не е била реалност любовта,
тя къпала се е в заблуда!
Изпила и на двамата кръвта,
сияе в мрака на своята пробуда.

Млада е душата на човека,
млада е и любовта!
Но свела тъжен лик,
тя неспособна е на чудеса.

Твоят гръб е мойта рана,
ти ме на парченца порази!
И успя кат черна врана
да отлетиш от моите беди.

Не е за този свят моята любов,
не е за никой друг тя родена!
Заглушил уши за моя зов,
заби ти нож в душата наранена...

Сега бродя като скитник из пустия град,
търся Твоя аромат, но намирам само хлад!
А къде изчезна страстта и обичта игрива!
Отговор - Защо ли розата е тъй бодлива?

Въпросите се нижат,
дните пълзят...
Какво ли ще кажат
на Оня свят?

Дали съдбата пак ще събере
две души разделени?
Дали, сплели ръка в ръка,
ще шепнат пак чувства споделени?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...