Аз съм един от всички посетители,
в денонощната стая.
Просто минавах оттук,
Но се застоях.
Момичетата са красиви,
И питиетата са евтини.
Пияните млъкват към три през нощта,
И става приятно.
Да, да,
чисто и светло,
като в онзи хубав разказ
на Хемингуей,
за стареца и двамата бармани,
за примката, за безсънието…
И тук е чисто понякога,
и тук става светло, по-рядко,
и тук има хора,
и те имат проблеми,
и те са преживявали
всички свои и “чужди” промени…
Имат мисли в главите,
Спомени -
ярки и сиви,
усмихнати,тъжни...
Всякакви хора са виждали,
но не помнят лицата им…
И може би те са опитвали
да си сложат въжето…
Да, може би все някой от тези,
които минават оттук случайно,
заради момичетата,
или заради евтините питиета,
Хората, които влизат всяка вечер за малко,
в денонощната стая,
но се застояват понякога,-
все някой е пробвал,
и някой го е спасявал…
Може би сам е слизал,
Сам е плакал после…
Сам,
както всеки един посетител,
в денонощната стая.
Просто минаващ оттук,
но застоял се по-дълго,
защото...
Момичетата са красиви,
и питиетата са евтини.
Защото,
пияните млъкват към три през нощта,
и става приятно.
В денонощната стая...