16.07.2013 г., 21:03 ч.

В клетка 

  Поезия
564 0 4

По дяволите! Толкова ми писна
от хилядите грижи и тревоги.
Все някой нещо ново ще измисли,
защото, както знае, всичко мога.

Омръзна ми безкрай да ме обичат,
ако съм мила, кротка, услужлива,
а да остават сляпо безразлични
за волната душа на самодива.

Не искам, уморих се най-накрая,
мечтая сам самичка да избягам
от този ад, с декорите на рая -
той не крила, вериги ми предлага.

На кой и за какво ли да му пука,
че имат своя воля ветровете?!
Какво, че наковалнята и чука
нелепо увенчани са със цвете!?

Защо ли чужди дългове да плащам
и от любов вини да ми вменяват?!
На искрена загриженост под плаща
най-лесно тясна клетка се сковава

и спира се летежа над вълните.
Товариш с дълг и после е играчка
да хванеш в плен. В небето са орлите,
а в центъра на клетките - глупачки.

Единствено остана ми мечтата
и силата да давам, без да имам.
Не помня, не умея да пресмятам
и знам, че никой нищо не дължи ми.

Обичам ли, не искам и да зная
за жалки и дребнави равносметки
и нищо не очаквам - любовта е
най-истинска без рамки и решетки

и с безусловна щедрост се дарява,
докосва с топлина, но не притиска...
И вярвам, че това ми дава право
за себе си такава да я искам.

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав, Вики! Страхотно стихотворение!
  • Колко е права Дани! Поздрав, Вики!
  • Безусловна любов не познавам. Уж все е такава, но винаги по някое си време, ти връчват цялото меню от ограничения. И дори ти казват, че ако го обичаш, сама ще се затвориш в клетката и ще изхвърлиш ключа. Ама клетката била златна, забравих да допълня. Егоизъм на квадрат, ако ме питаш.
    Само майчината любов е такава.
    Поздравление Вики!
  • Поздравления,Вики!
Предложения
: ??:??