2.02.2008 г., 8:15 ч.

В кой свят?! 

  Поезия
469 0 7

Изстинали са дръзките отричания.

Не щеш ли да си поиграем с думите?

И въпреки че няма съм, проклинам те,

изгубила магията за влюбване

По пътя. Любя се с езичници.

Събирам си изхрачените истини.

Не знаеш че си сляп?! А аз прозирам ли

в червените ти залези по мислите?

Отнасям в панихида тези грешници.

Ще се преборя със Светата Троица.

На клада ме изгаряй, та нали съм вещица...

В кой свят живея?! Питам, Богородице...

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силен стих!!!Хареса ми много
  • Пак се връщам, пак ти чета творбата
    и пак ще си помисля, че е много хубаво нещо
    сътворено, продължавай, мило момиче, с възхита!!!
  • За мен си е наистина много добро.Ако ще го променяш чакай вдъхновението за да не го развалиш,мила.И нека да е съвсем малко! Продължавай,момиче.
    А за коментарите-така е,хората,които са повече време в сайта ги коментират много и хвалят дори творбите им да са за изхвърляне или да липсва и помен за оригиналност.
    Неприято,но факт.Въпреки това коментарите далеч не са най-важното.
  • Бе да го оправя,хубаво ще го оправя,ама как като то веднъж е дошло и повече не идва пустото му вдъхновение :D Яяя помагайте малко,че аз наистина имам нужда ^^
  • Благодарение на Ренка те забелязах
    Опасна е
    Само ритъма пооправи!
    Пиши!
  • Ох,Рени,остави ги тия коментари...
    Не се дразни,нали има слънце за всички
  • Хубаво е! Поздрав!
Предложения
: ??:??