7.01.2009 г., 11:53

В момент на криза

955 0 24

Стихът може да е в раздел хумористични,

но проблема е много сериозен!

 

В момент на криза 

 

Ще тегля една сочна майна
на братушките от Русия и Украйна,
а за тези с окончание на „ГАЗ”
„благослов” сърдечен пращам аз!

В къщи се разхождам със кожуха,
на парното замръзнала водата,
там друзята Коледа празнуват,
а тук от студ реват децата.

Аз изход имам – тръгвам си за село,
дърва в камината ще слагам смело,
но май ще ни налегне друг проблем –
на тъмно вечер ще ядем!

Не издържам! Тръгвам да се беся,
но назад ме дърпа моята принцеса.
Какво да правя? Моля помогнете
и със свои думи стихът довършете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това стихотворение го изтрих от моя сайт.Не останахме нито на студено ,нито на тъмно .Но...Вестникарите и политиците,
    Добре си начесаха езиците...
  • Ехеее много ме зарадва стиха ти много ми хареса
  • ...смешен плач...
    Шкафи,лоша е работата.Какви братушки,какви 5 лева...
    Курчагин...
  • Не се беси , грабни своята принцеса,
    и свещи запалете във ноща,
    защо е нужно да се бесиш,
    какъв ти газ-тя топли-любовта!
  • Вальо, дали да се смеем или да плачем! Поздрави за стиха ти!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...