birolmustafa
17 12
7.05.2016 г., 21:52 ч.  

В момента няма връзка с този номер 

  Поезия
679 2 5

В МОМЕНТА НЯМА ВРЪЗКА С ТОЗИ НОМЕР,

 

Хотелска стая. Късен час.
Жена и мъж. По принцип - ти и аз.
А всъщност - 
момиче и момче във малък свят,
потънали дълбоко 
в диво пълнолуние с телесен цвят.

Заспиваме... Бленувам...
Пак си тук. И пак е есен.
Любовта ни - тайна.
Светът ни - тесен.
Дошли във него, нарамили греха.

Забравили не навреме
и щастието, и смеха.
Момиче и момче. Ти и аз. 
Той ти звъни. Тя ме чака.
Нощ е. Минава три. Късен час.
Дрехите - на пода. 
Телефоните - на заето.
Стонове и смях. По чаша сода.
В момента няма връзка с този номер... Повикване - неприето.
Стонове и смях.
Целувки. Ръце. Знойна плът.
Бленувам...
Усещам топлата ти гръд.
Остани за малко още
в света ни и леглото тясно.
Персон и половина. Ти и аз.
Опасно...
Голи силуети. Бутилка "Шардоне"...

Обаждане във късен час.
Ти и аз. И чувство на вина? О, не!
Мъж и жена. Младост през зима.
Уж двама. А любов - една такава...
За четирима...
Нещо в ляво ме боли.
Зная. Не бива така, нали?
Но не тръгвай за нищо на света. Не. 
Повикване... 
Моля те, остани още мъничко поне...

© Всички права запазени

.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??