В мрежата на времето
Премрежени отблясъци,
един далечен спомен,
скътан в мида, пълна с перли,
на дъното на океана...
И снимки, пожълтели
като есенни листа,
отвличат ме от нашето
лудешки-диво време.
Преплетени отблясъци
се къпят в океана
на тихите надежди,
оцелели след смъртта
на тайната си.
В небето избуява
на залеза сиянието
и, по-тихи от птичи плясък,
сенките се дръпват.
Стрелките на часовника,
закотвени в луната...
И сиви многоточия
трептят до хоризонта
в мъглата на безсънието
на една вълчица гладна...
Опитвам се да спя
на другата страна...
……………………
Отиде си и този ден
във мрежата на времето.
През дупките ù само
премрежените спомени
припламват и ни топлят.
И дават ни уют.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Дянкова Всички права запазени
