Доротея (Маргарита Дянкова)
101 365
12.05.2011 г., 22:07 ч.

В мрежата на времето 

  Поезия » Бели стихове
759 0 7

Премрежени отблясъци,

един далечен спомен,

скътан в мида, пълна с перли,

на дъното на океана...

И снимки, пожълтели

като есенни листа,

отвличат ме от нашето

лудешки-диво време.

 

Преплетени отблясъци

се къпят в океана

на тихите надежди,

оцелели след смъртта

на тайната си.

 

В небето избуява

на залеза сиянието

и, по-тихи от птичи плясък,

сенките се дръпват.

 

Стрелките на часовника,

закотвени в луната...

И сиви многоточия

трептят до хоризонта

в мъглата на безсънието

на една вълчица гладна...

Опитвам се да спя

на другата страна...

 

……………………

 

Отиде си и този ден

във мрежата на времето.

През дупките ù само

премрежените спомени

припламват и ни топлят.

И дават ни уют.

 

 

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??