В НОЩТА ПЪЛНОЛУННА
В НОЩТА ПЪЛНОЛУННА
Небето над нас оживява и блясват
рояк позлатени звезди.
В тъмното приказни сенки израстват,
светулки чертаят следи.
Щастлив съм, защото в нощта пълнолунна
свенливо ме галиш с очи,
а аз като в сън нежни устни целувам,
после безкрайно мълчим.
Просто за думите дъх не остава -
всичко превръща се в страст.
Слети в онази позната забрава,
губим над себе си власт.
На съмване пак ще мълчим уморени,
макар, че е кратка нощта,
а нашите страсти, все пак укротени,
ще чакат поредната нощ.
1993 г.
Габрово
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
