да повървим...
преди да се размие светлината
и стъпките по пясъка
преди да се стопят...
след нас
на пръсти
ще ни следва тишината
да повървим
до следващия
кръстопът...
не говори...
не са ми нужни думи
ще пиша моите по теб –
за да простиш...
и без това ще свърнеш на баира...
не говори!
... до теб съм още...
виж...
...
закичила съм
пръстите си
с нежност
в косите
съм преплела
светлина
и нося те
в сърцето
като птица
разпорила
с крилете си
съня...
...
и по вълните
нощем
ще се връщам
по пясъка в ръцете ти
безмълвно
ще тека...
а после
ще поседна
до сърцето ти...
в очакване
на приливна
вълна...
© Бехрин Всички права запазени
с обич, Бехрин.