В самолета

Пилотът с трясък излетя от кабината

и пита пасажерите: „Случайно фазомер да имате?

Маркуче хидравлично – четвърт цол?

Спокойно! Всичко е под мой контрол.

А някой случайно да има компас?

А карта за подобен маршрут, атлас?

Но може и за пътища и магистрали.

Инструкция за излизане от спирала?

Не може със пискюл, идиоти!

Какъв мат̕ рял!“ – командирът изломоти.

Отляво се обаждат: „Дясно управУение.

Така е, щом на кормиУото не сме ние!“

Във центъра напъват – ризи мачкат…

Отдясно плашат с аварийната спирачка.

От VIP салона проговаря усмивка –

кат брошка за костюм – ирландска миризливка:

„Спокойно, мой народ, без паника!

По верен курс се движим – Атлантика.

Циклони идат от Евразия –

хибридно време – казах ви ази.

Сега ще кръжим тук бавно и красиво

до пълното изчерпване на кислород и гориво.

Така е безопасно и по-лесно,

когато кацаме – отвесно…“

Стюардът – физкултурник – тича по пантофи

и без да пита лисва две кофи.

Угаснаха приборите. Колесникът не помръдва.

А приближаваме земята – тя е твърда.

И тука… аз не издържах: Внимание, пасажери!

Сега началникът съм аз и слушайте мене!

Ще трябват само кламер и монета.

И ето, вижте! – всички прибори светят.

Подайте ми инструкцията, стажант!

(Отдясно ми побутват томчета на Айн Ранд.)

Ще кацаме по Третия закон на термодинамиката, тогаз.

Че другите закони не работят при нас.

И даже Неолибералната утопия.

У нас работи: Нарастване на хаоса – ентропия.

По чек-листа отмятам: колесникът, клапите,

докосване, реверс, ръкопляскане!

Къде се приземихме? – не зная.

Поглеждам – пак сме тук – България!

И чувам аз гласа на моята съпруга:

„Бре, мъжо, ставай! Закъсня!

Ти, палавнико, дълго тази нощ лудя.“

Ох!, мила, приземявах самолета…

„И приземяваш до сега? Ще пазиме секрета!“

И тънко се усмихна мойта Мариета.

 Николай Начев