В седма стая...
Седмица. Седмици. Седми!
Седма стая във ВМА.
Всяка болест е жадна за мене,
всяка радост да видя желая!
Уморен съм, леглото ме пие!
Чаршафът попива спомени…
Най е лесно да се завиеш -
най-силно боли… студът.
Плача ли?! Жаден съм! Стига!
Пролетта зад стъклото ми маха.
Не желая да мога да виждам,
щом в очите остават… спомени.
Седмица. Седмици. Седми!
Седма стая във ВМА.
В неделята хора се свиждат.
Сам съм, но не е това…
Не ме боли, брат, уморен съм.
В седма стая съм – не е шега.
Но живея, по-честно живея
в седма стая,
във ВМА…
Седма стая във ВМА.
Всяка болест е жадна за мене,
всяка радост да видя желая!
Уморен съм, леглото ме пие!
Чаршафът попива спомени…
Най е лесно да се завиеш -
най-силно боли… студът.
Плача ли?! Жаден съм! Стига!
Пролетта зад стъклото ми маха.
Не желая да мога да виждам,
щом в очите остават… спомени.
Седмица. Седмици. Седми!
Седма стая във ВМА.
В неделята хора се свиждат.
Сам съм, но не е това…
Не ме боли, брат, уморен съм.
В седма стая съм – не е шега.
Но живея, по-честно живея
в седма стая,
във ВМА…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
