В съня ми се впускаш
Силна е болката в гръдта ми,
скрита дълбоко сред онази тъга,
която болезнени рани отваря.
До днес бях богата на чувства...
от теб ли сега тъй кървя?
Мога свободно да се сливам с лъчи -
като коприна ефирна на Любовна Поема
и да се радвам без сенки от тежки сълзи,
но искам със тебе на път да поема...
дали е възможно това?
Отново идейно се впускаш в съня ми -
покоят там сигурен да нарушиш.
Сърцето ми не една болка понесло,
та теб да оставя ли, да го сразиш...
мога ли мъката да понеса?
Опитваш полека, тъй нежно - с памуче,
ограбваш душата, на пръсти, едва.
И как ли да бъда уверена вече,
че няма брутално да я стъпчеш сега...
Но ще намеря сили в мен...
да продължа!
скрита дълбоко сред онази тъга,
която болезнени рани отваря.
До днес бях богата на чувства...
от теб ли сега тъй кървя?
Мога свободно да се сливам с лъчи -
като коприна ефирна на Любовна Поема
и да се радвам без сенки от тежки сълзи,
но искам със тебе на път да поема...
дали е възможно това?
Отново идейно се впускаш в съня ми -
покоят там сигурен да нарушиш.
Сърцето ми не една болка понесло,
та теб да оставя ли, да го сразиш...
мога ли мъката да понеса?
Опитваш полека, тъй нежно - с памуче,
ограбваш душата, на пръсти, едва.
И как ли да бъда уверена вече,
че няма брутално да я стъпчеш сега...
Но ще намеря сили в мен...
да продължа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
