В съня си нея прогони
но не заспивам, а в спомена потъвам
бях твоя, запленена от милувки.
Нощ е, но не спя, гледам те, над тебе бдя.
Сякаш ще те предпазя от този кошмар,
извисил се в сънят ти! ''Не, няма да спя''
докато не угасне този пожар.
Гориш, изгаряш в треска и се молиш,
в съня си с някого говориш.
Жена е, другата е, предполагам,
за помощ ръце към тебе протяга.
Но ти я молиш, гониш я да си отива,
защото тъй с нескромните си желания,
страстта и всичко мило в теб убива.
Тя моли, продължава, стене,
не вижда ли, че вече си със мене.
Издига прегради между нас,
с нахалството си всичко тя погубва.
Нощ е и бдя над твоя сън, да е спокоен,
така, както спокойно е вън.
Нощ е, попивам капките пот по твоите устни,
кога кошмарът ще свърши, кога ще се отпуснеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени