В такъв прекрасен ден
Беше просто –
някакъв си вторник,
енергия странна –
кипеше във мен.
А аз скучаех,
кат’ затворник,
в такъв прекрасен –
летен ден.
Дочувах песен
от касетофона,
навън се стичаха
тълпи деца.
Внезапно се ослушах –
телефона,
"Кой ли е –
попитах се - сега?”.
"Ало" - каза някой,
после спря,
и мойто име
прозвуча красиво.
"Аз съм...",
тук сърцето ми замря,
това бе сън,
но сън на живо.
"Все още спомняш
си за мен, нали?
Отдавна,
да ти се обадя исках."
Разбира се, че помнех –
как боли,
отчаяно,
слушалката притисках.
И мислех си,
не знам защо и как,
но нека разумът ми
се съвземе.
С едно обаждане,
ти срина всичко пак,
но казах: "Как си?
Мина много време."
Говорихме,
а аз неосъзнато,
плачех,
че ме търсиш
чак сега.
Че днес сме просто –
някакви познати,
че вярвах
в невъзможните неща.
"Все още искам ТЕБ..." –
мълчах,
a в мен крещеше,
"Обичам ТЕБ..." –
повтори
той след мен.
Ще страдам ПАК
за това,
което беше...
Но не и днес
в такъв –
прекрасен ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мойра Всички права запазени
6
, радвам Ви се много!
