9.04.2011 г., 23:01

Варна

1.1K 0 1

Обичам моя град - морски, прекрасен,

за сърцето ми той е като песен...

Обичам моя град -

особено сутрин, особено празен...

макар и прашен, макар и мръсен,

за някои хора също и тесен...

 

Има сякаш сутрин някаква магия -

по улиците ухае на кафе,

и срещам лица най-различни -

много рядко едно със друго идентични...

 

Какво ли случвало се е на тез Балкани?

Какви етноси са тук живяли?

Оставили своите семена,

като космически букет от лица и имена...

 

И всички те са толкова различни

и чувството е, че ги обичам всички -

дори  и да изглеждат безразлични.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есфир Асфар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...