9.04.2011 г., 23:01

Варна

1.1K 0 1

Обичам моя град - морски, прекрасен,

за сърцето ми той е като песен...

Обичам моя град -

особено сутрин, особено празен...

макар и прашен, макар и мръсен,

за някои хора също и тесен...

 

Има сякаш сутрин някаква магия -

по улиците ухае на кафе,

и срещам лица най-различни -

много рядко едно със друго идентични...

 

Какво ли случвало се е на тез Балкани?

Какви етноси са тук живяли?

Оставили своите семена,

като космически букет от лица и имена...

 

И всички те са толкова различни

и чувството е, че ги обичам всички -

дори  и да изглеждат безразлични.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есфир Асфар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...