Вече не вярвам
Не вярвам на сигурни хора -
всички са все проверени...
От очите ми капе умора,
когато забиват лъжите си в мене.
Не вярвам в безкрайни любови!
В обещания светли не вярвам,
че още преглъщам отровата
на най-близките хора коварни.
Не вярвам в патетичните речи
за украса на лицемерни модели.
От такива е стократно насечен
животът ми в черни панели...
Не вярвам дори, че небето
е синьо, а Земята е кръгла,
нито, че слънцето свети,
нито, че за мене си бързал...
Не вярвам в обещания светли,
в мъже, в дъщери, политици...
Не вярвам в нежни поети
и във птици (грабливи, а уж птици).
На никого вече не вярвам!
Никой не носи любов в бели длани.
Всеки идва, от мен си открадва
и осакатена останах от рани...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
