Вечер
Отдавна слънцето се скри,
замечтани, надничат пак звезди,
чувам шум от спираща кола
и хлопването тихо на врата.
Приготвила съм всичко както искаш ти –
огънят в камината гори,
отблясъците му танцуват в стаята със мрака,
чаши с вино теб и мене чакат -
да отпием течността червена,
да изпратим поредния задъхан ден
и да срещнем ний нощта усамотена -
тя е наша – единствено за теб и мен...
Изморен си, зная –
напрегнат ти е бил деня.
Ела, седни до мен –
ще те целуна и ... ще замълча.
Ще оставя очите да говорят
и устните безмълвно да шептят в нощта.
Ти знаеш че съм само твоя –
твоята единствена ... мечта.
замечтани, надничат пак звезди,
чувам шум от спираща кола
и хлопването тихо на врата.
Приготвила съм всичко както искаш ти –
огънят в камината гори,
отблясъците му танцуват в стаята със мрака,
чаши с вино теб и мене чакат -
да отпием течността червена,
да изпратим поредния задъхан ден
и да срещнем ний нощта усамотена -
тя е наша – единствено за теб и мен...
Изморен си, зная –
напрегнат ти е бил деня.
Ела, седни до мен –
ще те целуна и ... ще замълча.
Ще оставя очите да говорят
и устните безмълвно да шептят в нощта.
Ти знаеш че съм само твоя –
твоята единствена ... мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
