Вечерно настроение
Предвидимо изплъзна се и този ден
измежду вдишвания и надежди плахи,
изсуши ме, измъчи ме съвсем
завършекът му, часовете му познати.
Самичка съм! Самотна малка нота,
разхождам се по твойто петолиние,
на пантомима прилича ми живота,
и черно-бяло е вечерното униние.
Не, на жертва не искам да се правя,
жертвите забравят ги след време,
просто искам пулса гневен да забавя,
от нищото, случващо се в мене.
Кръгът на дните ми е стара воденица,
която смила плахите надежди.
Няма го на коня онзи рицар,
кръговрат самотен дните ми бележи.
Предимство ли е свободата ми, когато
струните ми молят за обичане?!
Докoгa с теб ще бъдем непознати?
Нощта сега прилича ми на вричане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчево Момиче Всички права запазени
