ВЕЧНО ЖИВИ СА МЕЧТИТЕ
ВЕЧНО ЖИВИ СА МЕЧТИТЕ
Замръзнал спомен бавно се разтапя
и влива се в река от самота.
Увисват в въздуха безжизнени крилата
на птица, недостигнала до своята мечта.
Умира с писък вятър ураганен.
Раздира се от болка небесна синева.
Остава само малък въглен, жаден
да пламне пак, при допир със искра.
И въгленът ще тлее във гърдите
до сетен миг, до сетен час,
защото вечно живи са мечтите,
дори покрити да са днес със прах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мими Иванова Всички права запазени
)))))))))))))))))))))0
