10.06.2006 г., 18:22 ч.

ВЕЧНО ЖИВИ СА МЕЧТИТЕ 

  Поезия
1030 0 12


   ВЕЧНО ЖИВИ СА МЕЧТИТЕ

Замръзнал спомен бавно се разтапя
и влива се в река от самота.
Увисват в въздуха безжизнени крилата
на птица, недостигнала до своята мечта.
Умира с писък вятър ураганен.
Раздира се от болка небесна синева.
Остава само малък въглен, жаден
да пламне пак, при допир със искра.
И въгленът ще тлее във гърдите
до сетен миг, до сетен час,
защото вечно живи са мечтите,
дори покрити да са днес със прах.

© Мими Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пишеш страхотно!!!!!
  • Отдавна не бях се вестявал в "откровения" и това е пърото стихотвотрение което чета от няколко месеца. Много е красиво и тъжно. Поздрави за прекрасното стихотворение и все така напред )))))))))))))))))))))0
  • Хубав стих!
  • Поздравления за стиха!
  • ПРЕКРАСЕН стих!Поздрави!
  • Благодаря ви,приятели,за подкрепата!
    За съжаление обаче най-вероятно оптсъствията ми ще бъдат все по-чести и по-продължителни ...И вие ми липсвате! Прегръщам ви!
  • Страхотна си, Миме!

    ...вечно живи са мечтите,
    дори покрити да са днес със прах.

    Да! Браво!!!


  • Хареса ми, Мими...
  • Миме, препрочетох тези твои редове ,защото възкресиха от праха много спомени и мечти на които отдавна бях обърнала гръб.
    "Остава само малък въглен жаден,да пламне пак при допир със искра"
    Искрен позрав за стиха!
  • Здравей, Миме!!! Поздравления за стиха!!!
  • Поздавления,Мими за стиха!
  • Чуден стих сбрал в себе си много истини!Поздрави за поредното откровение докоснала душата ми!
    Миме, твоето отсъствие не остана незабелязано от твоя верен фен
    в мое лице!
    Липсваш ми!
Предложения
: ??:??