ВЕЧНО ЖИВИ СА МЕЧТИТЕ
Замръзнал спомен бавно се разтапя
и влива се в река от самота.
Увисват в въздуха безжизнени крилата
на птица, недостигнала до своята мечта.
Умира с писък вятър ураганен.
Раздира се от болка небесна синева.
Остава само малък въглен, жаден
да пламне пак, при допир със искра.
И въгленът ще тлее във гърдите
до сетен миг, до сетен час,
защото вечно живи са мечтите,
дори покрити да са днес със прах.
© Мими Иванова Всички права запазени