Вечното дерби
Чакам всяко Вечно дерби
със надежда за победа.
И с малко хапчета за нерви
днес реших да го изгледам.
И скочих бодро от кревата,
глътнах млякото на екс...
И със списък във ръката
влязох в близкия комплекс.
А там от щанда за напитки
се затрупах с алкохол.
Взех си бира, каса уиски,
много лед и морска сол.
Грабнах също – байганети,
бяло вино, слънчоглед,
куп мезета и котлети,
и два буркана сладолед...
Малко трудно се довлякох
край Удобният диван.
С хубав анцуг се облякох
за пред Малкият екран.
И със Хайникен насреща,
и със семки под ръка
почнах бурно и горещо
да подкрепям ЦеСеКа!
Че нали съм си чорбарче,
по наследство – от деди...
Старо, алено другарче
от полето в Младост три.
Но стисках палци и за Левски!
Исках те да са шампиони!
С черно уиски пеех песни
от отминали сезони...
Че от малък съм левскарче
с гени... в моите очи –
Малко, синичко чавдарче
от Подуенските дни...
Но в този хубав, топъл ден,
наште български юнаци,
на зеленият терен
бяха истински простаци!
А тъмнокожите мигранти
от дъждовните гори,
бяха стари, черни кранти
непригодни за борби!
И в един момент ми писна
да се мъча с този мач...
С бяло вино се усмихнах -
гледах Барса, чак до здрач!
Юри
Йовев
Април 2019 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
