21.02.2007 г., 8:00 ч.

ВЕХТОШАРЯТ 

  Поезия
563 0 12

Този, който продава старо желязо,

на който ръцете му миришат на живот вехт,

който е толкова беден, че няма сили да мрази,

на който му викат всички – пропаднал човек.

 

В своя дом – стая, пропита от мухъл,

с едно легло и празна бутилка джин,

сложил в ъгъла – островче малко и сухо,

за котенцата си къщичка – дървен скрин.

 

В джоба разплакан не дрънкат жълти стотинки,

но  стаята екне от детският котешки смях...

Смисъла утре пак в кофите да се тика,

той не търси в човеците, а мисли за тях...

 

Пропаднал е казват, а гледат го всички отдолу.

Грозните дрехи разкъсват превзети очи!

Само котенцата от ъгъла тъжно се молят,

от благодарност, той даже и с тях мълчи!!!

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Пропаднал е казват, а гледат го всички отдолу"
    Страхотно!
    Това е първото ти прозиведение, което чета и е много въздействашо. Поздравявам те за прекрасното стихотворение и ще продължа да чета още твои неща
  • Това наистина те кара да се замислиш!!
    Спирам до тук с четивото ....но утре продължавам пак!!
    Много интересно творчество имаш Валентине!!
    Моите искрени поздравления имаш!!
  • "Пропаднал е казват, а гледат го всички отдолу."
    Какво друго да кажа освен "браво"!
  • който е толкова беден, че няма сили да мрази,
    на който му викат всички – пропаднал човек.
    Реален и силен стих!
    Поздрави!

  • В този случай,според мен,не е най важното -стиха да е хубав!По-важно е ,до кога?Ние какво правим-пишем стихчета само ,нали?Това ми е болка и уверявам ви това е само едно от моите средства да помагам на тия хора!!!Не се знае утре дали и аз няма да съм там!Кой ще ме погледне тогава?Въпроси,въпроси,въпроси!!!Отговорите - плач и болка!
  • Потръпващо ...
    Болезнена реалност.

    Поздрав.
  • "...няма сили да мрази..."- това най- ми хареса + всичко останало.
  • Много е трогателен стиха ти! Напомня ми на друго любимо стихотворение на Смирненски - Старият музикант!
    Все там до моста приведен седи,
    тегли полекичка лъка,
    а над главата му ревностно бди
    черната старческа мъка.
  • Поздравления!!!
  • Вальо, всеки път ме удивляваш!!! Толкова различни теми обхващаш от живота и хубаво написани!!! Поздрави!!!
  • Да! Замислих се! Защото около нас всеки ден срещам поне по 6-7 човека сутрин или вечер! С няколко вече се познавам - за една бира са готови да разкажат своята съдба. Ако се опишат - ще се получи нещо много по-вълнуващо от "Клетниците". Но за това нещо си трябва таланта на Юго!
  • Браво Валентин!
    "Смисъла утре пак в кофите да се тика,

    той не търси в човеците, а мисли за тях..."!!!



Предложения
: ??:??