Веждѝсъщо стихотворение
Боли ме, Господи, боли.
Безценното - и то загнива.
Откак министър е Веждѝ,
митът за Златен век се срива.
Културата му, Боже мой,
днес всички виждат, че не струва.
Единствено не вижда той.
Но... слепотата се лекува.
Народът може да търпи,
но също може и да рита.
Какво са веждѝ без очи -
аз риторично днес ви питам?!
Министри гонят интерес.
Страната вехне и трепери.
Загърбена е всяка чест,
безчинствата нима са цели?
Нощта покрива върховете
и бавно слиза в низината.
Министърът, ако е цвете –
народът нека е сланата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
