Великата Китайска индустрия

Кой ли помислил е за тях?
Измъчени работници.
Толко труд, в комерсиален свят,
в огледалото щом погледнат,
белези и бръчки нямат край...

Край имат само монетите,
прибрани в джоба им от честен труд,
обезценен, ала все пак е честен...

.

Стотинки броят. Толкова заплащат
всеки отработен час...
Поне оризът им е евтин,
нека хранят семейства със зърна.

Работят, упорито и безспирно,
световната икономика
на гърба си носят.
В замяна подиграват се със тях
и с празните стомаси.

Трудът е труд.
На тях кой ще им плати?
За изгубеното време,
за изстрадалите дни?
За неравнопоставения старт
на техните деца?