Жените месят козунаци и пеят.

Станали са рано, росата е в очите им.

Тестото бързо под пръстите им набухва.

Празникът ги обвива в тайнствена магия.

Жените бършат потта от челото си.

Печката бумти, хвърля празнични искри.

Но никой въглен не е по-черен от теглото им,

Което очите под клепките искат да скрият.

Вдовици месят козунаци за Великден.

Всяка стиска юмруци, да не пророни сълза.

Великден е, празник на Възкресението.

Всяка е избрала най-красивите яйца.

Всяка утре ще иде рано на гробището.

Ще стиска чимшир, ще целува паметника.

Ще лее вино, ще пали свещи и ще нарежда

Горчиви думи, безутешни молитви и проклятия.

После с ярост червеното яйце ще смаже,

Ще стъпче на трохи парчето пресен козунак.

И после ще рита, и ще удря, ще чупи и хвърля.

Докато не падне безсилна над гроба по очи.

Как празнува вдовицата Великден?

Изправя се като призрак над каменния кръст.

Черната забрадка се смъква и тя скубе побелели коси.

И кълне Бога, кълне Вселената, кълне всеки възкръснал.