Великден е
Днеска яйцата,
в нови премени,
бяха в панерче
с любов наредени.
Жълти, лилави,
сини, зелени,
пъстри, оранжеви
и много червени.
В тази палитра
слънчева, в цяло,
само едничко
яйце беше бяло.
Най-отгоре,
с красиво червено
стоеше над всички
и то наредено.
Червеното, гордо
изпъчено вече,
тихо му шепнеше:
"Стой по-далече!"
Търпеше яйцето.
Много търпеше,
нали единствено
беличко беше?
Няколко дена
някак изтрая.
Не издържа
и каза накрая:
"Що, че червено си?
Аз съм във бяло...
Дървено съм.
Пак ще съм цяло."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Харита Колева Всички права запазени
