Вендета
Очите ми спуснàха
клепачите - пердета.
Обаче изпуснàха
безумната вендета.
Светът се престроява
със новите костюми.
По старому скроява
и новите золуми.
И колко са заклани,
и колко са убити?
Душата ми е в рани
от хората избити.
Това ли е мирът ни
на земната планета?
И питам аз: ще спрат ли
световните кланета?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени