15.11.2009 г., 1:42 ч.

Венециански гондолиери 

  Поезия
4886 0 49

 

 

 

 

                               ВЕНЕЦИАНСКИ   ГОНДОЛИЕРИ

 

          ______________________________________________

 

                                                                  На сеньора Лоджетта Сансовино.

 

                                                                                                       С уважение!

                                                                                             И признателност...

 

 

 

 

                              Венециански гондолиери.

                              Все старата,

                              толкова пъти изпяна песен пеят.

                              По Канале Гранде.

                              От своите тъжни гондоли -

                              мидени черупки,

                              заровени в зелените води на Венеция.

 

                              "Сан Марко".

                              Ненужна. Забравена. Величествена тайна -

                              умряла със умрелия залез. Гълъби.

                              Разлюшкани весла. С неуловимост.

                              Гребат тишината. И разплискват уморената

                              безшумност. В притихналия полумрак.

                              Звън от копита на железни коне.

                              И полет на лъв...

 

                              "Ка' Д'оро".

                              Промълвени. Окапали. Звукове.

                              Древна. Каменна. Изгубена колонада.

                              Златен кей. Пламтяща Готика...

                              Чезнещ блясък - полюшващи се мрачни пламъци.

 

                              "Понте Риалто".

                              Аромат на неоцелял живот. Изгубен

                              в тъмнината чар. Замлъкнали векове.

                              Неуспял опит за връщане на смисъла,

                              отнесен със удавените завинаги времена.

 

                              "Мостът на въздишките".

                              Топла кръв. Жажда за живот.

                              Разкъсани с нокти и зъби мечти.

                              От едната страна - кехлибарена светлина.

                              В тишина и сигурност потопено весло.

                              А от друга - решетка. Стон. Стена.

                              Ръждиви удари. Зелен плясък на въртоп...

 

                              .      .      .

 

                              Мъртви Венециански гондолиери.

                              Все една и съща.

                              И от вас забравена

                              песен  пеете.

                              По Канале Гранде.

                              Гниещи,  дървени, мокри кнехтове.

                              Безмълвен и обречен...

                              Бавно потъващ град до брега на Адриатика.

 

 

 

 

 

                                                                        Виктор БОРДЖИЕВ

 

                             2009 г.

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Катя!
    Пожелавам ти да се връщаш и връщаш още безброй пъти в този вълшебен и
    като че ли забравен във Времето град...
  • Поздрав и от мен,Виктор!Колко хубаво си описал неповторимата Венеция!И аз имах щастието да бъда там и да се омагьосам со приказното вълшебство на това чудно кътче!Стихото ти е ЕДИН ПЪТ!РАЗКОШНО!Привет!
  • Благодаря, Елена!
    Добре дошла при нас!!!
  • Невероятен стих приятелю!Поздравления!
  • Благодаря, Вилдан! Така е - друг свят е Венеция.
    Здравей!!!
  • Попаднах в друг свят... О соле мио!
  • Здравей и ти, Феникс!
    Благодаря ти.
  • Здравей! Хубав стих за Красивата Венеция! Хареса ми.
  • Ангеле, благодаря ти, че намина!
    Наздраве, Мариана!!! Да ти е сладко...
  • !!!!!!!!!
  • Нищо не съм казала...освен-Наздраве!
  • Благодаря ви, Мариана, Ачо.
    Марианка, с много лед се пие не САМО УИСКИ,
    а и Кампари, Чинцано...
  • Друг е света от Венецианска гондола, нали?Поздрави!
  • Наливам 50 грама,слагам много,много лед...Познай от първи път?
  • Благодаря ти, Мариана.
    В момента и аз съм си пуснал "Time To Say Goodbye" на Сара и Андреа Бочели.
  • Никога не съм на точното място и в точното време!Везна,от ония...небалансираните.Позна от раз-но,и Сара Брайтман...Страхотна е атмосферата...Благодаря ти!
  • И аз ти благодаря, скъпа Славея!
    Здравей!!!
    Случва се, Деси, и в най-добрите семейства.
    А пък аз си помислих, че си искала да се пошегуваш.
    И мъъъъъъъъъничко съм разочарован от това, че го поправи.
  • За мен беше удоволствие да се докосна до атмосферата на тази Венеция, която така неповторимо и образно си описал Благодаря ти, Вики!
  • Благодаря ти, Лора!
    Очарован съм от комплимента...
  • Много ти отива това, което си написал!
    Красиво е.
  • Благодаря ви, Деси, Веселка.
    Права си, Веселка - човек може да "пътува" и в мислите си...
  • Благодаря ти, Виктор!Сега вече имам спомен от Венеция!
    Без да съм стъпвала там!...
  • Благодаря ти, Евдокия.
    Здравей!
  • Разкошен стих - поздрави!
  • Пожелавам ти да я осъществиш тази мечта, Габи!
  • Венеция, една мечта.
  • Благодаря ви, Весела, Тошко!
  • "Ка' Д'оро".
    Промълвени. Окапали. Звукове.
    Древна. Каменна. Изгубена колонада.
    Златен кей. Пламтяща Готика...
    Чезнещ блясък - полюшващи се мрачни пламъци."


    Да, венецианско изпълнение!
  • Ех, тая Венеция, бърка ни в душичките, значи... <a href="http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=186095">http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=186095</a>
  • Ох, Вальо, Вальоооо, приятелю...
    На мен ли го казваш?
    Бъди здрав и продължавай да не се предаваш!!!
    Благодаря ти, Райсън, че намина.
    С признателност и уважение!
  • Добро утро и от мен!
    Благодаря за чудесното пътуване, което ми спретна тази сутрин! Вече нямам възможност да го направя сам и затова съм признателен на хора като теб, които със стиховете си ме пренасят по красивите и непознати места.
    Поздрав от Шкафчето!
  • Венецианско изпълнение)))
  • Благодаря ти, Ракина.
    Нищо не се знае... Може пък един хубав ден да се сбъдне мечтата ти!
    Пожелавам ти го от сърце!!!
  • Харесах стиха ти и малко ти завидях че си видял всичко това което за мен е и ще си остане само мечта и загадка. Поздрав за стиха!
  • Благодаря и аз, Весислава. Разбирам, че си имала щастието
    да се повозиш на Венецианска гондола?
    Неповторимо усещане, нали?
  • Пустата му Венеция! И аз бях проплакала за нея наскоро - http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=184664 . Ти, обаче, направо ме върна там. Благодаря!
  • Признателен съм ви, Надежда, Елена.
    Здравейте!
  • БРАВО!!!
  • "Величествена тайна"
    Жива картина в стих!
    Поздрав!
  • Благодаря ти и аз, Нели! "Там" е друг свят.
    Замръзнало пърченце Минало...
  • Докато четох, имах усещането че съм там...
    Благодаря!
  • Добро утро, Алиса! Заповядай бележника.
    Ала аз хич не държа на бележките.
    Виж, коментарите - това вече е друго нещо!!!
  • Благодаря ви, Мариана, Душка!
    Почти се обзалагам, Мариана, че слушаш
    Андреа Бочели и пиеш "Лаваца"... Или?
  • Добро утро!На италианска музика и горчиво кафе съм...ПОЗДРАВ!
  • Ех, Поли, ако знаеш на мен как отново ми се ходи "ТАМ".
    Благодаря ти за това, че почувства атмосферата
    на неповторимата Венеция.
    Здравей!
  • "От едната страна - кехлибарена светлина.
    В тишина и сигурност потопено весло.
    А от друга - решетка. Стон. Стена.
    Ръждиви удари. Зелен плясък на въртоп..."

    Как хубаво ме отнесе... Там!*
  • Благодаря, Жарава! Много!!!
    Що се отнася до "Мостът на въздишките", то той все още свързва
    Двореца на Дожите с градския затвор.
    Може би най-тъжният мост...
  • Благодаря!
  • Харесах!
Предложения
: ??:??