Не идвай, докато те чакам,
в съня ми не ровѝ нахално.
В тъмата черна птица грака,
звездите светят неутрални.
И няма светлина... И помощ...
Пияна се метлей луната.
А ти – единствен – тъмен спомен,
явяваш се така невнятен.
В такава нощ самотни вълци
оглеждат се във огледало.
И сенките им чистоплътни
проблясват като нещо бяло.
Дърветата в синхрон шумолят,
листа ли капят, или сълзи?
А аз, в безсъница, се моля,
иди си, чуваш ли, побързай!

В живота ми, щом нямаш място,
защо в съня ми да го има?
Но само демоните бясно
римуват мойто с твойто име.