VIA DOLOROSA
... прикътана от хиляди лета, ръбата песъчинка в черна мида,
душице моя, имам си мечта! – на онзи свят без теб да си отида,
да те забравя нейде – на брега, на завет под обърнатите лодки,
росинка под дъждовната дъга, да те търкулна из тревите кротки,
къделя дим от зимното кюмбе, в небето дръпнал къщиците бели,
и гълъбче във черното бомбе на фокусник с чифт бели ръкавели,
щурче из прегорелите жита, снежинка – на нослето на момиче,
душице моя, толкова лета до днес и в храм не съм ти коленичил! –
с теб ще летя след птиците на юг! – по Via Dolorosa към Голгота,
прости ми, че ще те забравя тук, в безсмъртните спирали на живота.