ВИК

Поезия

887 0 10

ВИК

Изтлявам в шепите на нощ беззвездна,

без твойте устни, пламък и жарта.

С последната вечерница и аз изчезвам

с едно несбъднато желание... мечта.

Виж горе с нея превръщам се на пясък -

разстила се плътта ми в пареща следа.

Сред крясъка на гарвани и моя крясък

отеква в блясък на невидима сълза...

Изгарям в шепите на нощ беззвездна,

без твойта Обич - сноп грейнало небе...

Но без страх потъвам в хладна бездна,

в спомен взел най-топлото сърце!

19.04.07.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

blacky (Мариета Аргирова)

Прекрасно стихотворение! Браво!!!

2008-01-20T23:35:39+02:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Чудесно е! Моите поздравления!

2007-05-18T23:46:20+03:00
Moira (Мойра)

Красиво изписана тъга!

2007-05-16T07:33:34+03:00
eddie (Ивайло Яков)

Благодаря ви много!

Не ми звучи жестоко, Риа. ''За всеки влак си има пьтници''

2007-05-15T22:04:14+03:00
ria (Гергана Иванова)

Може да ти прозвучи жестоко, но няма ритъм в куплетите. Искам да кажа, че всеки куплет си е сам за себе си, което не е лошо, но не е и перфектно. Ако искаш да бъдеш един от най- четените поети- коригирай стила си.

2007-05-15T21:07:29+03:00